Archive | Декупаж – моята страст RSS for this section

ДИАГНОЗА ЛИ Е ДЕКУПАЖА? /размисли мои/

Декупажът е мания, завладяване, болест. Веднъж хванеш ли в ръка салфетката и четката – попадаш в магията и край!

Всеки най-обикновен предмет, който се мерне пред очите ми, влиза във въобръжението ми и излиза от там накипрено с нова премяна. Потенциална “жертва” може да бъде всичко, ама наистина всичко!

decoupage

Първите два месеца направо си бях влюбена в новото си откритие! Във всяка свободна минута поглъщах тонове информация от мрежата – уроци и видеоматериали. Още дори на живо не бях се докосвала до предмет одухотворен чрез декупажа, а бях така запланена … А нощно време въобръжението ми какви чудеса твореше! Жалко, че още не са измайсторили записвачка на мисловни картини 🙂 🙂 🙂

Нали ви казах – декупажа е диагноза !!!

Първото най-важно беше да разбера КАК се случват нещата, как от най-обикновенно шише /например/ може приказка да сътвориш?!

И сама – опит след опит, след опит … Бавно – стъпка по стъпка …

Не бързах! Вярвах! Учих се!

Разбрах три неща:

ПЪРВО – с декупаж може да се обработи ВСИЧКО, всякаква повърхност.

ВТОРО – с декупаж може да се занимава ВСЕКИ.

ТРЕТО – декухаж МОЖЕ да бъде не просто ръкоделие, хоби, занимавка за душата, но да се доближи и до изкуството.

Техникити може всеки да ги научи, но художествения усет и вкус трябва да се развива. Усета за композиция, хармония е едно от най-важните качества, за да се случат красиво нещата!

А и техниката – че къде без нея?! Както съм виждала добри композиции в лошо изпълнение /набръчкана салфетка/картина, лошо лаково покритие, нескопосано напукване …/, така и обратното – перфектна техника, но скучна декорация, та даже и смешна 🙂

Усвоявайки тези уроци, си дадох сметка, че не бива да допускам да попадам в някой от тези капани. Обаче ми се случи. Реших да пробвам техника, която не ми е присърце и разбира се резултата беше плачевен.  Но пък този ми неуспех ми даде много добър урок – да правя само това, което отговаря на моята същност, да правя само това, което ми дава комфорт и което ме вдъхновява!

Така де, когато се учи човек понякога попада в собствените си капани, но това пък от своя страна му помага да се открие, да открие своята творческа същност /а тя е във всеки/. Откривайки се, върви към себе си и само към нещата, които го ВДЪХНОВЯВАТ!

И така – бях седнала да пиша пост /даже заглавие й сложих/ за това, какво е от първа необходимост за начинаещия декупажист – като материали и техники. Но ще остане за следващото ми писателско вдъхновение 🙂

Завършвам размислите си със снимка на една от първите ми работи и с пожелание ОТКРИЙТЕ КАКВО ВИ ВДЪХНОВЯ И ГО СЛЕДВАЙТЕ! Само така човек може да е свободен, да е жив и да вярва, че има смисъл!

decoupage jars-poppies

Advertisements

Първи стъпки в ДЕКУПАЖ-а (моята смешна зелена купа)

Как се заражда една страст? Естествено винаги спонтанно и никога предвидимо!

В един невероятен миг просто я срещаш, обсебва те и вече знаеш, че животът ти ще е различен…

Мирише на пролет, усещане за наближаващия Велик Ден, копнеж за промяна … Една статия, няколко снимки и щрак – сетивата ти се възраждат. Декорирани великденски яйца с техника „декупаж“ – Я! Какво е това? Как може да има такава красота, а аз д не я знам?! Препускане диво в „библиотеката“ Гугъл и невярващо поглъщаща информация, снимки, уроци …

В първата свободна минута хукнах към близкия супермаркет да търся салфетки /както разбрах – основния декоративен елемент в декупаж-а/. И разбира се там намирам възможно най-скучните салфетки на света! Но кой ще се примири с това … На няколко метра е магазинче-левче. И там един избор – свят да ти се завие :). Най-доброто, което успях да избера /ама може ли без салфетки да се прибера/ – едни смешни пиленца горе-долу във великденски дух :).

Щастлива нахлувам у дома и на пресекулки се опитвам да обясня за ОТКРИТИЕТО СИ ВЕЛИКО! Не че ме повярваха де … ама това е друга бира :).

И какво сега – с какво ще ги лепя тези пиленца и къде??? Добре, че милото ни е снабдило с С200, та решихме проблема с лепенето. Отварям широко кухненския шкаф и набелязвам първата си жертва – светло зелена купа. Как да не я декупираш ?! :):):) Хрумва ми, че ще е я декорирам смело и след няколко дни ще настаня уютно там великденските ни яйца! Повече от гениално! 🙂

И двамата, като първолаци, сядаме на масата и въоръжени с ножица и лепило, започваме великия експеримент – рязане, лепене, рязане, лепене … Първи урок: въобще, ама въобще не е лесно да залепиш ефирния най-горен слой на салфетката. Истинско приключение цяла вечер! :):):)

Ето и резултата на „откривателите“:

IMG_20130504_212625_1 IMG_20130504_212724

Това – грунд, акрилни бои, фон, лак и прочие подробности – ха, че кой има търпение да чака! Купата имаше срок – тази вечер или никога.  :):):)

Така де – голямата смешна зелена купа с весели великденски яйца – това бе моето първо вдъхновение!

IMG_20130504_212638 IMG_20130504_212734

П.С. Описаните събития се случиха април 2013 година /това, за да се запише в аналите :)/

П.С. 1- За многото последвали безсънни нощи и погълнати уроци – следва продължение …

%d bloggers like this: